Очаква се всяко едно изключително събитие да бъде предвещавано от някакъв знак. За това говорят още библейските притчи, а през вековете правилото се потвърждава многократно. Така че и колективното съзнание на модерните времена е подготвено да чака предсказващия символ.
Второто издание на литературния конкурс „Развитие“ стартира нормално и спокойно, нищо не сочи, че ще има изненади, фойерверки и други подобни романови илюминации.
Вторият конкурс започва да се подготвя веднага след приключването на първия. Това се налага, тъй като организаторите имат нагласата да го правят всяка година. Журито е в същия си звезден състав – председател проф. Тончо Жечев и членове Блага Димитрова, Атанас Свиленов, Георги Цанков и Начо Халачев.
Има все пак нов момент и той се съдържа в решението, че Голямата награда, освен плакет и издаване на романа, ще съдържа и хонорар. Това е допълнителна мотивация. Все пак е 1998 година и културата не е сред приоритетите на държавата, която трябва да се измъкне от блатото на финансовите и икономически неволи и най-вече – от кризата с липсващото доверие на обществото.
Постъпилите ръкописи са по-малко от предходния първи конкурс, когато кандидатите са над 100. Журито, което има много сериозни критерии и високо вдигната летва, предвид имената на членовете му, отново е затруднено да определи роман, достоен за Голямата награда.
Забелязан е текстът на Константин Терзиев „Чукала мома лешници“ и явно стилът на този творец, дългогодишен оператор в БНТ, се харесва – особено на проф. Жечев. Все пак Терзиев определя себе си „за еволюционист и привърженик на цариградския „чорбаджийски” кръг от водачи на българското Възраждане“ (Из „Света на Константин Терзиев“ на Борислав Гърдев), което се пренася и в творчеството му.
Най-вероятно вторият конкурс е щял да завърши с връчването на една специална награда на Терзиев. Един ден обаче Атанас Свиленов отива при Блага Димитрова с молба – преди да бъде взето окончателно решение, да прочете още веднъж един ръкопис. „Там има нещо“, мотивира се Свиленов. Блага се съгласява и започва да чете. Текстът е озаглавен „Естествен роман“ с автор Георги Господинов.
Това е дебют на Господинов в романовия жанр. Иначе той е поет, като впечатление прави неговата стихосбирка „Черешата на един народ“. Тя наистина е различна от ширещата се „конфекция“, наситена със символика и значими послания.
Господинов пише „Естествен роман“ и веднага го изпраща до конкурс „Развитие“. След препрочитането на ръкописа Блага Димитрова отива при Тончо Жечев и двамата с Атанас Свиленов го убеждават, че този роман заслужава най-малкото специална награда. Професорът обаче държи и на „Чукала мома лешници“, затова журито решава да предложи и двата текста за специални награди и отпечатване. Александров обаче ги моли да селектират още един текст – особено след като няма фаворит, да не се приключи само с двама отличени кандидати.
Проф. Жечев и колегите му са съгласни и определят Банко П. Банков с романа му „Банална грешка“ за третата специална награда. Следва церемонията, призовете са връчени, наградите раздадени, а след време и романите – издадени.
Продължението е известно – текстът на Господинов бързо се превръща в едно от големите явления в националната ни литература. Литературната история тепърва по-сериозно ще обхване и категоризира случилото се, а някои критици вече говорят за раждането на новия жанр „естествен роман“. Днес статистиката е категорична – най-превежданият автор в новата ни литературна история.
Очевидно е, че конкурсът спокойно може да се нарече „откривател на „Естествен роман“. Александров е категоричен за себе си – „Бях потресен, изумен, невярващ, четях едно неръкотворно съдържание…“. Времето потвърждава валидността на подобни емоционални оценки. Защото тези 111 страници, четящи се на един дъх, се превръщат в един от най-важните маркери в съвременната българска литература.
Първото издание на романа отдавна е библиографска рядкост, цел и мечта на колекционерите. Оформлението му е скромно, но художникът много точно е уловил фасетъчния свят, който е видим за малцина.
Не са малко мненията, изразявани през годините, че само това да беше направил конкурс „Развитие“, то той е изпълнил мисията си.
Може би…
За организаторите „Естествен роман“ е силно мотивиращ знак, че конкурсът трябва да продължава, най-малкото заради усещането, че във всеки бъдещ ръкопис може да се крие един „естествен роман“.