Колко ли от днешните елегантно облечени младежи, броящи от 1 до 12, след 40-50 години ще си спомнят за училището си с умиление, благодарност и поклон? Деликатен въпрос, след който неловкото мълчание би било нормално.
А всъщност, не са чак толкова далечни времената, когато попът и даскалът са били най-тачените и важни хора в общността. Неслучайно българското Възраждане се е случило и под знака на опазването и развиването на училищата.
Класната стая е логичен символ на знанието и възпитанието, а допирът до нея предопределя бъдещето на всеки от нас. И е напълно естествено, когато вече си голям и успял, мислите ти нерядко да те връщат обратно на чина, пред дъската и твоите учители. Особено пък, ако си свързал живота си с благотворителността, меценатството и спомоществователството.
„Бастилията“ е едно от легендарните училища в София. Прякорът му обаче подвежда, защото идва не като символ на някакво мракобесничество, случващо се зад стените, а от характерния цвят на фасадата на сградата. Сега „бастилията“ е боядисана различно и е станала 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“, но стаите и коридорите й помнят безчет ученолюбиви и не толкова момичета и момчета. А някои от тях помнят нея, дори и след 50 години.
Тръпка е да прекрачиш отново един праг след половин век, понесъл подаръци за „твоето училище“. И то не какви да е, а най-истинските и подобаващи – книги за училищната библиотека. Александър Александров, утвърден и успешен бизнесмен, голям дарител и меценат, решава да почете своето училище, а и детето в себе си, с редица жестове по повод 50-годишнината от своето завършване. Той се среща с настоящия директор на 31-во, носи книги, сред които и едно уникално, много рядко, придобило апокрифна мистичност издание – двуезичната „Приказка за България“. Внушителна и като полиграфическа стойност, и като съдържание, а и като обем книга. Жест на огромно уважение и поклон към институцията училище.
След време Александров ще подпомогне провеждането на един ученически курс за млади предприемачи в София и разбира се част от поканените участници са възпитаници на 31 училище. Но преди това, в един майски ден, насред абитуриентския глъч, в двора на училището се появява елегантен мъж с огромен букет. 50 години след своя бал той идва да поднесе цветя на сегашните учители. Акт, носещ дълбока символика, но изискващ въображение и чувствителност, за да бъде разбран и оценен по достойнство. Това е и начин на мислене, и усет към детайла, и умение да изразиш почитта и уважението си.
Междувременно, в рамките на дарителската програма на „Развитие“, десетки читалища и библиотеки в страната получават книги за попълване на фондовете си. Сред тях отново е 31-во, като ръководителят на училищната библиотека лично избира книгите. Александров с готовност ги носи в директорския кабинет, но с една изненада – пореден издателски и полиграфичен шедьовър – уникалното издание на Четириевангелието на цар Иван Александър, чийто ръкопис се пази в Британския музей. Първото пълно фототипно издание на четириевангелието е в тираж от 950 номерирани екземпляра за продажба. Фототипът и коментарното издание са поместени в обща луксозна кутия.
И тази книга, която би била гордост за всяка една библиотека по света, е поставена на рафтовете на училищната библиотека на 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“.
Някои действия не се нуждаят от коментар. Те са достатъчно красноречиви и показателни. Когато обаче става въпрос за ценностна система, утвърждаваща неща важни и с висока стойност за обществото, каквито са образованието и училището, тогава думите си тежат на мястото. Защото, най-малкото, може да дадат пример и да увлекат и други пораснали момичета и момчета да се върнат за миг в класната стая с букет цветя. И после да разказват за вълшебното си преживяване.