Ако в бъдеще историците се заемат да изследват взаимовръзката медии – общество и проявленията й в кризисни ситуации, то един епизод от 2001 година задължително ще бъде сред обектите на проучванията.
Може да се твърди дори, че той е предвещавал събитията, случили се през въпросната година, които от своя страна са с глобално значение за социално-икономическото и политическото развитие на България през следващото десетилетие, че и по-нататък.
2001-ва ще бъде запомнена с падането на кабинета „Костов“, заменен от НДСВ на Симеон Сакскобургготски и президентската победа на Георги Първанов, с която започва възстановяването на социалистическата партия. А в международен план – с трагедията от 11 септември в Ню Йорк.
У нас, на 20 април, в официоза в-к „Демокрация“ излиза едно есе под заглавието „Новите варвари“. Негов автор е известният писател и сценарист Александър Томов, който тогава е изпълняващ длъжността шеф на НСРТ (понастоящем – СЕМ) – институцията, регулираща електронните медии. Поводът за текста е разразилият се ураганен скандал по повод назначаването на Иван Бориславов за генерален директор на Българското Национално Радио.
Журналистите от радиото, особено от флагмана му, програма „Хоризонт“, въстават. Получават сериозна подкрепа от свои колеги и широки обществени кръгове. Въпросът се политизира, тъй като се твърди, че Бориславов има за задача да „обуздае“ БНР, което е особено критично към тогавашното правителство на ОДС. Дебатът се разгорещява, често излизайки от добрия и цивилизован тон. След време – когато Костов губи изборите, сини активисти и последователи на синята идея ще обвинят журналистите от БНР и техния „пуч“ срещу Бориславов като основни виновници за несгодите на ОДС.
В качеството си на администратора, подписал назначението на Бориславов, но и в битността си на писател и творец, Томов пише есето „Новите варвари“.
“Те вече изпълзяха от полутъмните студиа и редакции… Вместо дивашките си прашки, стискат в ръце дивашките си микрофони, хулят, плюят и вият из червените и жълтите вестници…“, започва текстът. Александър Томов е известен с енциклопедичните си познания, с яркото, често рязко, безпардонно, дори на моменти брутално перо. С метафората на „новите варвари“ той, от една страна, реагира на атаките, а от друга, по свой си начин прави анализ на ситуацията, търсейки нейните корени. Тези няколко страници обаче раждат една внушителна дискусия. Страниците на периодичния печат са пълни със статии – отговори на Томов, както и отговори на тези отговори. Миряна Башева, Копринка Червенкова, Иван Гранитски, Пенчо Ковачев, са само част от публицистите, заели една или друга позиция.
Особено важна за „историята“ обаче е реакцията на Слави Трифонов, на неговото шоу и най-вече – на сценаристите му, водени от Любен Дилов-син и Росен Петров. В контекста на обществения дебат Трифонов и компания се включват с присъщите за тях ирония, сарказъм и целия инструментариум на вариететно-публицистичното шоу.
Но продуцентският им нюх прави и друг прочит на „Новите варвари“. Те харесват името, усещат, че би имало огромен успех, ако припознаят себе си като „новите варвари“. „Дългия“ и сценаристите му действат светкавично и в началото на лятото излиза поредният албум на Слави Трифонов и неговия бенд под името… „Новите варвари“. На обложката – лицето на Слави, опръскано с кръв.
Музиката е характерното за него „колабориране“ на фолклор, поп и чалга. Текстовете – социално-битови и други. Дали е платено за правото да се използва името – това е друг въпрос…
Важното обаче е появата на различен ракурс на диспута по „Новите варвари“. Иначе събитията, последвали първото есе са ясни. Томов излиза с втори текст под заглавие „Новите варвари“, а седмица по-късно и трето, последно есе. И двете са „посветени“ на реакциите и дискусията, провокирани от първата публикация по темата. Междувременно Томов подава оставка от НСРТ, а Иван Бориславов от БНР.
Иначе събитията, последвали първото есе са ясни. Томов излиза с втори текст под заглавие „Новите варвари“, а седмица по-късно и трето, последно есе. И двете са „посветени“ на реакциите и дискусията, провокирани от първата публикация по темата. Междувременно Томов подава оставка от НСРТ, а Иван Бориславов от БНР.
Случилото се обаче има голяма културно-обществена значимост и ярки противопоставяния – и на поколенческо, и на цивилизационно ниво. Това много точно и навременно е усетено от главния мениджър на „Развитие“, Александър Александров. Той отдавна се познава с Александър Томов, издател е на последните няколко негови романа. Говорят дълго за явлението „Новите варвари“ и Александров предлага създаването на продукт, който да събере всичко значимо, писано по темата – трите есета на Томов и последвалата публицистична дискусия в медиите.
Така, в началото на есента на 2001 година се ражда книжката „Новите варвари и техният кръстник“ под наслова „Полемиката продължава…“.
Специално за изданието Томов пише есето си „Разпадът на масите“, както и „Послеслов към новите варвари“. Любен Дилов-син се включва със „Софийският бръснар или синтезът на масите“, а проф. Божидар Димитров пише „За рицарите и за „Новите варвари“.
Александров купува от „Българска музикална компания“ правото към книжката да е приложен и CD на албума на Слави „Новите варвари“. Две гледни точки, две ценностни системи се събират в едно. Кръгът се затваря, за да провокира обаче нов дебат – за заедността на две противоположности, които си взаимодействат под едно име – „Новите варвари“.
„Развитие“ организира дискусия, съпътстваща излизането на книжката. Пред препълнената зала в БТА сядат Александър Томов и сценаристите на Слави, водени от Росен Петров. Джентълменски се сблъскват позиции за историята, цивилизацията, публичността, философията и естетиката, положени в контекста на „българския модел“ и манипулирани и видоизменени от него.
„Новите варвари и техният кръстник“ обаче показват как може елегантно да се обобщи един остър скандал, да се извлекат поуки и дори да се отправят позитивни послания. Книжката е обективна и доброжелателна към всички крайни и полюсни гледни точки по темата. Но най-вече – тя е свидетелство за живата, активна и непримирима обществена реакция по конкретен казус, наложен ни от времето, в което живеем.