„Редовна практика по света е да се организират благотворителни търгове за важни каузи. Радващо е, че и в България понякога се случват подобни неща”, споделя Александър Александров, главният мениджър на Корпорация „Развитие”. Самият той няколко пъти е участвал в наддавания на живо или по интернет.
Бившият президент на Българския футболен съюз Валентин Михов заедно с добрия си приятел Румен Янчев (вече покойник) – тогава главен изпълнителен директор на „Булстрад”, бяха в основата на поредица благотворителни търгове, които предлагаха на публична продан футболни сувенири и артефакти, както и произведения на изкуството. Търговете се организираха от „Сдружение за социално подпомагане на национални футболисти-ветерани“, а събраните суми се използваха за подкрепа на големи български футболисти на пенсионна възраст основно за лечение и за други неотложни нужди.
„Търговете се провеждаха в голямата зала на Японския хотел, сега „Маринела” в столицата – спомня си Александров. – Предлагаха се ценни предмети, а и каузата беше много важна – ставаше дума за събиране на пари за нуждаещи се бивши легендарни български играчи, донесли толкова много радост на целокупния български запалянко. Атмосферата на тези търгове беше много приятна, песните на Лили Иванова допълваха добро настроение от благотворителната цел на всичко, което се случваше. Обявиха за продажба бутонки и фланелка с № 8 на Христо Стоичков. С тези бутонки той е вкарал двата си гола за паметната победа над Германия през 1995 г. в европейската квалификация на стадион „Васил Левски“. Започна наддаването, в което се включиха доста бизнесмени. Постепенно повечето се отказаха и останахме само двама – аз и Сергей Пархоменко, украинец с български паспорт и съдружник в строителната компания „Форт Нокс”. И двамата не се отказваме, един през друг вдигаме цената.
Стана много интересно, залата се смълча. Сумата приближи 40 хиляди лева… Спогледахме се и се разбрахме – единият да вземе бутонките и фланелката на Камата, а за друг предмет да направим пак сериозно наддаване, да вдигнем цената и този, който е взел бутонките и фланелката, да се откаже в полза на съперника си. Така и стана. Аз спрях да наддавам за реликвите на Стоичков, без към онзи момент да знам, че по-късно все пак ще купя фланелка на Христо, и то отново на благотворителен търг, но по интернет. Малко по-късно отново двамата започнахме да наддаваме за една пластика на Ставри Калинов – „Тракийски конник”. Повторихме процедурата с нови и нови оферти от двете страни, докато аз я спечелих за 27 500 лева.
Няколко дни по-късно Ставри Калинов дойде в моя офис и ми каза, че негова пластика не е продавана по-скъпо. И ми подари една своя картина, за да не се чувствам ощетен…”
Общо на търга бяха събрани 123 700 лева, а само парите, които дадохме с Пархоменко за двата предмета бяха 67 500 лв. – над половината от цялата събрана сума.
И друг търг – за игрален екип на Димитър Бербатов е спечелен за 8 000 лева от Александров на благотворителна акция, организирана от „Топ спорт”. „Заедно с фланелката на Бербо вървяха и негови чорапи и гащета…” спомня си Александров.
Този екип на Бербатов по-късно е препродаден от генералния мениджър на „Развитие” за нуждите на фондация „Играй с Развитие”. Но за тази история – по-нататък.