Явлението „спомоществователство“ заема особено важно място в контекста на възрожденската култура.

Спомоществователството през Българското възраждане е част от една вековна традиция и е своеобразно продължение на дарителството (ктиторството, меценатството) от предходните исторически епохи (Неда Капралова, „Спомоществователството и нормата през Възраждането“).

Нишката на дарителството, меценатството и спомоществователството за радост не се прекъсва през вековете и в днешно време се наблюдават редица примери на подкрепа за конкретни проекти в областта на науката, изкуството, книгоиздаването.

Корпорация „Развитие“ е активен участник в този процес – и като издател на художествена и научна литература (дейност, сама по себе си, меценатска, тъй като не се търси конкретна печалба, а подкрепа за българската книга и нейните автори), и като спомоществовател на редица странични издания.

В рамките на литературния конкурс „Развитие“ през годините излизат 32 романа, издания на конкурса. Отделно – по различни други инициативи и поредици, „Развитие“ и главният й мениджър, Александър Александров, издават още над 15 книги с различна тематика и жанр.

Има няколко заглавия обаче, които Александров подкрепя като спомоществовател и меценат.

През 1999 година Книгоиздателска къща „Труд“ реализира едно фундаментално издание – алманахът „България 20. век“. То е мащабно и като стойност на съдържанието си, и като обем – над 1200 страници. И в списъка със спомоществователи личи и името на „Развитие – Холдинг“ КДА, тъй като Александров веднага приема поканата на издателството да подкрепи книгата.

А тя наистина е достойна за подкрепа и особено внимание. Съдържа отделни статии и студии, разпределени в 12 раздела под общото съставителство и редакция на проф. Филип Панайотов.

„В очакване на 20. век“, „Държавата“, „Стопанството“, „Обществото“, „Науката, техниката, образованието“, „Културата“, „Журналистиката“, „Всекидневието“, „Ние и светът“, „Събитията“, „Летопис“, „Пред прага на третото хилядолетие“ – така са формулирани разделите, целящи всеобхватно отразяване на българския 20 век. Сред авторите на близо 100-те статии са едни от най-сериозните ни имена в отделните сфери на науката, изкуството, икономиката, политиката.

Особено внимание привлича студията на икономиста Румен Аврамов – „Стопанският 20. век на България“, със своя стриктен анализ, визионерството и смелите прогнози. Кратък цитат от нея – „Когато в края на ХХ век бяха осъзнати повърхностните корени на пазарния манталитет и институции в България, инстинктивно вината бе хвърлена върху непосредствената и неоспорима причина – промиването на „пазарното“ съзнание на три поколения.“

Това е първият монументален труд и знаково издание, подкрепено от “Развитие“, но не и последното.

На 23 февруари 2000 година България губи един голям ерудит и учен – проф. Тончо Жечев. Той си отива на 71-годишна възраст, оставяйки зад себе си огромно научно и културно наследство. Достатъчно е да споменем фундаменталния му труд „Българският Великден“ и сборника с есета „Митът за Одисей“.

През последните години от живота си проф. Жечев става съпричастен и с литературния конкурс за непубликуван български роман „Развитие“, приемайки да стане председател на неговото жури. Така се запознава с основателя на конкурса Александър Александров, за когото е особена чест и привилегия да общува с тази голяма фигура на българската култура.

Затова след кончината на проф. Жечев, Александров проявява интерес и иска да се погрижи за неговия най-голям и значим труд – „Българският Великден“. По различни стечения на обстоятелствата обаче не успява да получи правата върху изданието.

Това е причината през 2004 година охотно да приеме поканата на Издателски център „Боян Пенев“ да подкрепи едно издание, посветено на професора, което се подготвя от Института за литература към БАН.

Съставители на „Вечните страсти български“ са Магда Карабелова, Румяна Дамянова, Пенка Ватова и Георги Цанков. Над 50-те статии на изтъкнати наши литературоведи и изследователи, са посветени както на проф. Жечев, така и представляват литературни анализи на известни български произведения и наши класици. Личат, също така, три много ценни посвещения на Юлия Кръстева, Цветан Тодоров и Асен Игнатов. В сборника е поместено и интервю на Юлия Кръстева, в което тя разказва за познанството си с Тончо Жечев и анализира ролята му в културния и научен живот у нас. Публикувано е и писмото на професора от болничното легло, седмици преди кончината му, до съпругата на Цветан Стоянов.

Монолитният академичен труд има своята премиера в една от залите на БАН, където присъства и съпругата на проф. Жечев. Това издание си остава сред най-ценните в колекцията на „Развитие“. То е едновременно и поклон пред паметта и творчеството на Тончо Жечев, но и пример как трябва да се поддържат живи инстинктът и стремежът към духовност.

В лицето на главния мениджър на „Развитие“, журналистът Петър Пунчев също “намира” спомоществовател за втората си книга.

Дни преди да влезе за печат, „Вие сте тук“ на издателство „Захарий Стоянов“ става и част от глобалната меценатска и дарителска дейност на Александров и Корпорация „Развитие“.

Пунчев е сред емблемите на българското радио. Журналист и общественик, който заслужава внимание и уважение. Това са сред мотивите на Александров да подпомогне книгата.

Това е книга – дълг, споделя Пунчев, като по думите му, започвайки да пише не е знаел дали това ще бъде книга – чиста автобиография, или разказ за хората, с които се е срещал през годините.

В един момент осъзнава, че това е писание за страстите му в живота – родовата памет и историята на България, културата във всичките й проявления в редица държави – Франция, Гърция, Русия.

Пунчев е доволен и от това, че историите са силно информативни и придобиват чисто образователен характер.

Авторът, от първо лице, разказва за разговорите си, емоциите и страстите от уникалните си срещи с Николай Гяуров, Владимир Висоцки, Мая Плисецкая, Мистер Сенко, Принц Чарлз, Юрий Любимов, Стинг, за пъстрото си детство в раздираната днес от войните Сирия, за юношеството си в несъществуващия вече Съюз на съветските социалистически републики.

Александров купува част от тиражите и на трите цитирани книги и през годините ги подарява при специални поводи. Именно това се корени и в същността на спомоществователството – личното отношение и интерес към книгата.