2018 година се оказва особено значима за книжовната, меценатска и издателска дейност на „Развитие“.
Десетото юбилейно издание на националния конкурс за непубликуван български роман „Развитие“ става повод организаторите да издадат 6 нови романа, пет от които на дебютанти.
Заедно с тях на книжния ни пазар се появи една специална книга – най-пълно проявление на стремежа на Корпорацията и главния й мениджър, Александър Александров, за стимулиране на „високата“ наша литература и като цяло – на българската книга и автор.
Уважаваният наш литературовед и университетски преподавател проф. Валери Стефанов, се прояви особено убедително и като автор на художествена проза.
Една от двете книги, излезли изпод перото на професора – „Любовни истории от Вавилонската библиотека“, издание на „Колибри“, привлече вниманието на „Развитие“ и роди идея, напълно прилягаща на мащабите на спомоществувателската дейност на Корпорацията.
Решено бе „Любовни истории…“ да се преведе на английски език и да се отпечати, като по-голямата част от тиража се разпространи като подаръци и дарения за дипломатическите ни представителства по света, за организации, които работят с чуждестранни граждани, за библиотеки на българските общности в чужбина… Ерудизмът на автора превръща книгата в чудесна реклама на българската литература.
Корпорация „Развитие“, а и нивото на самия текст успяват да убедят и провокират един от най-утвърдените и уважавани преводачи, Анжела Родел, да се заеме с превода. Като прибавим към перфектната й работа оформлението и книжното тяло, се получава издание, напълно достойно за амбициите на текста и името на своя автор.
„Любовни истории от Вавилонската библиотека“ припомня и преразказва библейската история за цар Давид и Вирсавия. Проф. Стефанов обаче подхожда към темата с академична задълбоченост, от една страна и с фантазията на белетриста от друга. Той разказва историята чрез почерците и стилистиката на шестима от най-значимите световни автори.
Символиката и посланията от древността са импровизирани от въображението на автора през рефлексията на Ярослав Хашек, Франц Кафка, Хорхе Луис Борхес, Андрей Платонов, Джеръм Селинджър и Робърт Пърсиг.
Различията между шестимата автори, самата история, отдалечена в древността и авторът, раздвоен между науката и фикцията обособяват триъгълника, в чието пространство е разположена книгата. Тази „усложненост“ обаче я прави обект на вниманието както на читателската аудитория, така и на академичната общност. Нещо, което особено се нрави на „Развитие“ с възможността да се популяризира наистина значим и фин текст.
Една от водещите роли в това начинание има несъмнено и Анжела Родел, чийто блестящ превод придава огромна добавена стойност на книгата. Самата Родел признава в същото време, че не би се заела с творбата, ако не е била привлечена от високата белетристика на Валери Стефанов и от нетрадиционния подход за разказване на една история.
Издателите се отнасят особено сериозно и към разпространението на книгата, като използват съветите на бившия вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин. Той предлага схема, по която книгата да достигне до англоезични читатели, библиотеки и университети.
Несъмнено, тя заема и своето място в самата Вавилонска библиотека, сътворена от гения на Борхес.
От „Развитие“ пък показват своето уважение към явлението книга. И то във времена, когато дигиталният свят измества хартията от живота на човека. Но на книгата дължим много, ако не всичко, постигнато до момента от човешкия ум и въображение. Затова жестовете към нея са задължителни.
Книгата има нужда от защита, подкрепа и разпространяване.