В един януарски петък през 2016 година 15-годишната ученичка от Стара Загора Мария Звездева се качва на тролейбуса по линия 36. Свършила е училище и се прибира към дома за деца „Мария Терезия“, където живее. Майката на Мария е болна и не може да се грижи за нея, затова тийнейджърката е настанена в този дом, който е сред образцовите в страната.
Полупълният с пътници тролей лениво следва маршрута си, когато изведнъж рязко спира. По-късно ще стане ясно, че на шофьора Филип Тодоров му е прилошало, гълта си езика и губи съзнание.
Докато пътниците се чудят какво става, Мария вече е при Филип и много бързо разбира случващото се. Майка й е епилептичка и често момичето е ставало свидетел на подобни ситуации. Затова и сега тя не губи самообладание и действа светкавично – човекът вече посинявал от липсата на кислород. Ученичката успяла да извади езика му, а след това с помощта на останалите пътници извели пострадалия на чист въздух и му дали вода.
Мълвата за тази храбра постъпка се разнася бързо и Мария за броени часове става известна. Много хора искат да я видят, да я поздравят и наградят. Някои я наричат герой. Може и да е така. Вероятно случилото се е от онези тихи геройства, които съпътстват ежедневието ни и които ние не успяваме докрай да оценим, ако въобще разберем за тях. Но те показват, че обществото ни е живо и състрадателно. А това дава надежда за оцеляване на нормалността.
Главният мениджър на „Развитие“, Александър Александров, от години се занимава с благотворителност. Наред с множеството добри дела, които върши, паралелно дарителят упорито търси и други, които са готови да помагат и да подкрепят нуждаещи се. Естествено, случката с Мария дълбоко го впечатлява. Момичето е въплъщение на всичко, което бизнесменът до момента през годините се е стремял да подпомага. Тя е дете, спортистка, живее в социална институция – дом за деца, храбра и милосърдна е.
И когато Александров разбира, че Мария ще идва в София, той се свързва с директора на дом „Мария Терезия“ Латинка Петрова с молба да му гостуват в офиса на Корпорацията.
Срещата е изключително позитивна и вдъхновяваща. Заедно с Мария и г-жа Петрова идва и Димо Неделчев – директорът на спортно училище „Тодор Каблешков“, където момичето учи.
Мария получава почетната „Златна значка“ на „Развитие“ и 2000 лева – знак на възхищение и благодарност за постъпката, но и поощрение и пожелание – да запази добротата и чувствителността си – да ги пренесе от детския си свят и характер в бъдещия си живот като възрастен.
Най-важното – тя може да стане пример за мнозина, тъй като ежедневието ни има огромна нужда от доброта, състрадание и готовност да помогнеш. Александров дори нарича момичето „Спасителят в града“, осмисляйки стореното от нея през култовия роман на Селинджър „Спасителят в ръжта“.
Срещата с Мария слага началото и на една поредица от дарителски акции на „Развитие“ за дома „Мария Терезия“. Стара Загора е родният град на Александров и той е особено емоционално обвързан към домовете за деца, които се намират в областта.
Народната мъдрост пожелава „От добро да не се отървеш“. Може би това е съдбата и на Филип – шофьорът на тролейбуса, която го среща в критичен момент от живота му с Мария – обикновеното малко момиче от Стара Загора. Което явно има смелост и звезда – да спасява и помага.