Три романа взимат Голямата награда в шестото издание на Конкурс „Развитие“. Без прецедент в цялата история на конкурса.
Годината е 2004, а журито – особено авторитетно, което е традиция за „Развитие“.
Председателят проф. Ивайло Знеполски и членовете проф. Боян Биолчев, проф. Валери Стефанов, Алек Попов и Георги Господинов са на едно мнение – и трите текста са коренно различни един от друг, но напълно достойни да се нарекат най-добър непубликуван роман в поредния конкурс “Развитие“.
Тримата победители са Теодора Димова с „Майките“, Мая Вуковска с “Unplugged” и Едвин Сугарев с “Невъзможните убежища на поезията”.
Малката изненада е Сугарев, който в случая е далеч от амплоато си. Всички са свикнали да го свързват с активната политика, поетичните му творби и критиката му.
Церемонията е в култовото за поколения студенти „Яйцето“ в СУ, където самият Едвин Сугарев заявява, че е смаян от наградата. „Всъщност аз съм новак в този занаят и това е първият ми прозаичен опит, като се изключат една дузина приказки, писани преди двадесетина години. Наградата е много стимулираща за мен”, допълва той и благодари на Корпорация “Развитие” и на журито на конкурса „не заради наградата, а заради тази дейност, която развива и която е страшно важна за българската култура“.
Теодора Димова – станала вече име в литературата ни, лаконично благодари, изтъквайки най-важното – че конкурсът подпомага българската литература. Бляскаво бъдеще очаква и романът й „Майките“, който тръгвайки от „Развитие“ се превръща в едно от явленията в новата ни проза.
Мая Вуковска не присъства, тъй като е в чужбина, но активно след време се включва в премиерите на романа си и този на Сугарев, които се провеждат на стълбите на Градската библиотека на площад Славейков и преминават като своеобразни литературни четения.
Тримата получават статуетката на конкурса, по 1000 лева премия и договор за издаване на романите.
Основателят на конкурса, Александър Александров, изразява надеждата си в бъдеще от този конкурс да се роди истинският български бестселър. Логично желание. Все пак от „Развитие“ тръгва най-превежданият наш роман след 89-та – „Естествен роман“ на Господинов.
Александров обаче е много близо до истината. „Майките“ на Димова се превръщат в романа ни с главна буква, печели международни награди, утвърждавайки автора си като един от много уважаваните наши литератори.
Но сензацията е на друго място. Крие се в рамките на конкурса и предизвиква съдбата, когато Знеполски и Господинов насочват вниманието на организаторите към един от номинираните, но неполучили награда романи. Той се казва „Образцов дом“ с автор Ваня Щерева. Другият номиниран е “Опит за екстаз” на Димитър Бочев.
Щерева вече е известна. Много. Ексцентрична и с музиката си, и като автор на текстове за песни, и в живота. А появата й на корицата на родния „Плейбой“ взривява допълнително общественото мнение.
Според журито романът й е добър и в него „има нещо“. И организаторите без колебание решават да се заемат с издаването му. Останалото е история – „Образцов дом“ се превръща в най-издаваната и четена книга у нас за 2005 година, разбивайки всички класации.
Критиката е в стихията си – „Роман за едно поколение, отрасло с приключенските книги, с куцанката, с фунийките, с добрите стари парчета, с дъвките „Идеал” и обикновените вафли. Поколение, което е видяло всичко и нищо. Вътре има поне няколко сюжета за филм, една-две пиеси, има много мълчание – всъщност поезия. Написана е без съобразяване с никого и нищо. И затова може да е четиво както за ерудити, така и за пощальони, и монтьори на стари брички, но най-очарователна е в своята искреност. Вкусна е. През нея можеш да си измислиш своите истории, да си спомниш, да измечтаеш”, пише Елин Рахнев.
Според Любен Дилов-син „това не е книга, а тоалет на момичешката душа. Кой не би поискал да позяпа едно преобличане… Единственото, което липсва в „Образцов дом“, е телефонен указател на героите. Ще видите, че има няколко, на които наистина ще ви се прииска да се обадите…”
Освен всичко друго, романът провокира и генетично заложеното у всеки воайорство. Дава възможност да погледнеш през пердето в стаята на звездата, доколкото разбира се героите се идентифицират със самата Ваня Щерева и обкръжението й. А Ваня не пропуска да подхрани това внушение. Тя самата е в стихията си – пише песен за книгата, снима клип и явлението „Образцов дом“ вече е факт.
Добри години и за конкурс „Развитие“. Независим, не разчитащ на държавни или общински средства, изцяло издържан във философията на меценатството.
Всъщност има няколко зависимости – от таланта на българските романисти и от четящите хора у нас. Но те са приятни и стимулиращи.
книгата й в много голям тираж