Набрал скорост и увереност, литературният конкурс „Развитие“ организира седмото си издание с набъбнала и респектираща библиография.
С автори – победители до момента, като Георги Господинов, Владимир Зарев, Христо Карастоянов, Теодора Димова, Здравка Евтимова и романи, тръгнали от „Развитие“, сред които „Естествен роман“, „Майките“, „Смъртта е за предпочитане“, конкурсът вече е фактор и то не само защото е единствен по рода си.
Организаторите започват работа по седмия конкурс през 2005 година с една малка новост. Журито не е в традиционния си до момента петчленен състав. За в бъдеще то ще бъде от трима членове. В конкретния случай това са проф. Ивайло Знеполски – председател и писателите Георги Господинов и Алек Попов. В състава не са вече ректорът на СУ проф. Боян Биолчев и деканът на „Славянски филологии“ в СУ проф. Валери Стефанов.
От определена гледна точка може да се каже, че работата по едно конкурсно издание е нещо рутинно. Организационно може и да е така. Но от друг ъгъл нещата изглеждат различно. Комуникация с авторите, изпращащи свои ръкописи, работата на журито с текстовете и дебатите му по това кои ще бъдат отличени, са ситуации, които всеки път предлагат нещо различно.
49 автори изпращат свои творби за седмия конкурс „Развитие“. Нито много, нито малко, би коментирал някой от опитните членове на журито.
Но все пак не е леко да избереш петима – колкото традиционно са номинациите в „Развитие“, сред десет пъти повече ръкописи, особено ако качествата им са сходни.
Журито знае, че има пълното доверие на основателя на конкурса Александър Александров. Затова подхожда максимално отговорно и задълбочено към анализа и селектирането на текстовете. А сред ръкописите има „многотомници“ със сериозен обем (по-късно през годините конкурсът ще определи лимит за броя страници на всяка творба).
Номинираните в седмото издание са Ина Вълчанова с „Потъването на Созопол“, Мирослав Бърдаров – „Eurofootboys, или Страстната седмица“, Кристин Юрукова с „Планът на Париж“, Петър Нанев – „Последният рокендрол“ и Петър Денчев – „Тъй както мъж целува жена, която обича“.
Предзнаменование може да се види сред имената от гледната точка на настоящето. След време „Потъването на Созопол“ на Ина Вълчанова ще се превърне в български игрален филм, а авторката с друг свой роман ще излети чрез Конкурс „Развитие“ към литературна Европа.
Но на 26 март 2007 година на церемонията в книжарница „Пингвините“ в столичния Ориндж Център героите са други.
Журито обявява решението си да раздели Голямата награда. Така конкурсът има двама победители – Петър Денчев с „Тъй както мъж целува жена, която обича“ и Кристин Юрукова с „Планът на Париж“. Те получават своите статуетки, премия от по 2500 лева и договор за издаване на романите.
А студентът по режисура в НАТФИЗ Петър Денчев със своите ненавършени 20 години става най-младият участник, печелил Конкурс „Развитие“.
Проф. Знеполски споделя приятната изненада на журито от факта, че писането в България, въпреки всички черни прогнози, не се е споминало, не затихва, все повече стават хората, които се стремят да се изразяват с помощта на изящната словесност.
Много силна, по думите му, е активността на автори от провинцията – 4 от 5-те номинирани всъщност живеят и работят извън София, което показва една хубава тенденция към относителна културна децентрализация. Факт, особено важен за литературните историци и изследователи.
Организаторите от „Развитие“ също са доволни – двамата победители означават два нови български романа на книжния ни пазар. Факт, който е в пълно съзвучие с идеите на конкурса – подпомагане на родната литература и мотивиране на по-голям брой автори да седнат пред белия лист.