Литературният конкурс за непубликуван български роман „Развитие“ прави сериозни промени. Решено е конкурсът да се провежда на две години, а не ежегодно, което дава възможност и време на повече автори да създадат своите ръкописи.
Втората новост е стратегическа, но и много деликатна и нелека. И наистина, особено трудно е да промениш из основи състава на жури, в което са участвали проф. Тончо Жечев, Блага Димитрова, Атанас Свиленов, Георги Цанков. И то при положение, че организаторите на конкурса са си поставили за цел журито да е респектиращо и с неоспорим авторитет и компетентност. Александър Александров обаче намира перфектното решение и успява да осигури поредното звездно жури за литературния форум. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“, проф. Боян Биолчев, деканът на факултета „Славянски филологии“ в СУ проф. Валери Стефанов, авторът на сензацията „Мисия Лондон“ Алек Попов, писателят Георги Господинов – авторът на „Естествен роман“. Спонтанният въпрос е – кой би могъл да председателства това жури? Чия ще бъде честта и отговорността да ръководи тези утвърдени и авторитетни творци? „Развитие“ има отговор и то достоен – проф. Ивайло Знеполски. Човекът, представил на българската аудитория Умберто Еко, довел големия ерудит у нас и „превел“ кода на неговото творчество за българския читател.
Пред конкурса се открива „нова литературна ера“. И той тръгва уверено напред, особено след поредния „допинг“, изразяващ се в едно посвещение на Блага Димитрова към Александров. „С уважение и възхищение за благородното дело на ползу роду“, пише голямата Блага в края на 2001 година. Това е и признание, и оценка, и мотивация за постоянство и надграждане.
Петият конкурс „Развитие“ утвърждава инициативата и я прави безспорно явление в литературния ни живот. Доказателство са имената на номинираните и наградени автори. Журито не оставя никакви съмнения в своята компетентност и оценка.
Голямата награда е присъдена на един обичан и много уважаван наш писател – Христо Карастоянов за романа „Смъртта е за предпочитане“. Журито обобщава – „Книгата ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб … – смъртта е за предпочитане.“
„Високата“ българска литература отново е в полето на конкурса. Това го доказват и подгласниците на Карастоянов – спечелилите специална награда Петър Чухов с романа си „Снежни човеци“ и Галин Никифоров с „Умерено нежно“.
Чухов е признат столичен бард и прилежен читател в Националната библиотека.
За Галин Никифоров това е първи роман и първо признание. Впоследствие той пише още шест романа, сред които „Лисицата“ и „Лятото на неудачниците“, донесъл му приз „Български роман на годината“ на Фонд „13 века България“ през 2011 година.
Церемонията по награждаването е в Централния военен клуб, място изискано, наситено със символите на изящество, аристократизъм и приемственост.
За пореден път конкурсът „Развитие“ изпълнява благородната си мисия. Да даде шанс, трибуна, читателска аудитория. Три достойни български романа тръгват към своите почитатели. И то във времена, в които е започнала борбата за оцеляване на книгата.
Ясно е „Развитие“ на чия страна е.