Да създаваш острови на нормалността

Създателите на филма (отляво надясно) Операторът Божидар Симеонов, режисьорът Антон Радославов, продуцентът Милослав Йосифов и Александър Александров

Историята на едно състезание. Емоцията на победата, сълзите от поражението, но и друго…

Момичета и момчета, направили своите първи малки открития за живота – отговорността да си част от един отбор, опиянението да допринесеш за общия успех, цената на триумфа, благородството да подадеш ръка на своя противник. Спортът като част от дома, семейството и училището – възпитаващ, предпазващ, а за някои – спасение или трамплин към Успеха с главна буква.

Шест месеца, събрани в 28 минути – малка част от десетките заснети часове.

Така накратко може да бъде представен документалният филм „Острови на нормалността“ на режисьора Антон Радославов и оператора Божидар Симеонов, продуциран от „Развитие“, по идея на главния мениджър на компанията Александър Александров.

Филм, обобщил историите от едно голямо състезание. Голямо и като мащаб, но и като послание, и провокация – към родители, треньори, политици, бизнесмени.

Има събития, които задължително трябва да бъдат филмирани. Тази фраза, почти случайно изречена в един летен делник през 2017 година от Александров, става идейният тласък, завъртял лентата за поредното амбициозно начинание. Създаването на документален филм за Националната волейболна скаут лига – състезание, невиждано като мащаб и организация в новата спортна история на България.

Над 1000 млади волейболисти, 72 отбора, стотици мачове. Това са сухите цифри на феноменалния турнир, организиран от БФВ и „Развитие“ – като генерален спонсор, през 2016/2017 година.

Решението за реализирането на филма е взето бързо и само седмица по-късно операторът Божидар Симеонов, който от години работи с „Развитие“, представя Антон Радославов. Режисьор с опит в документалното кино, творец с тънко чувство на добър разказвач, с усет да открива наглед дребни детайли, от които после се ражда историята. Антон умее да оцени и покаже добрия жест, да разкрие благородството – ненатрапчиво и далеч от бляскавата показност, но запомнящо се и увличащо.

До този момент вече е заснет огромен материал, който следва да бъде обработен, отсят и да се направи план за бъдещите снимки и интервюта, които трябва да сторят важното – сухите, класически репортажи да се превърнат в документална лента, разказваща историята на една кауза – за създаване на съвременните острови на нормалност.

Фразата, изречена от Александров по време на интервюто, което екипът заснема с него в дома му, дава името на бъдещия филм, както и търсената нетрадиционна гледна точка. Различният ъгъл на възприятие, призмата, през която едно обикновено състезание се пречупва и превръща в голямата идея за съзряването и поставянето на децата в нормална и съзидателна среда, фундаментът на възпитанието, който толкова често се оказва липсващата брънка от „първите седем години“ за съвременните деца.

Лентата трябва да покаже и волейболната надпревара с цялата емоция от играта, част от която са и победата, и поражението, но и другата страна – спортът като възпитание и защита, като център на едно малко общество, от което ставаш част и започваш да следваш законите му, най-важният от които е чувството за отговорност към отбора, приятелите, осъзнаването, че успехът зависи в пълна степен от твоите усилия, умения, трудолюбие и честност.

Антон и Божидар обикалят страната, срещат се с треньори, с деца и техните родители, търсят късчетата острови, които да съберат в един. Правят своите малки открития, които ще споделят с бъдещата публика на филма – че нормалността може да се постигне и в уюта на залите на големите софийски и пловдивски клубове, и на игрището с напукан асфалт, където играят момчетата на Живко от Сливен. Важно е децата да открият своя авторитет, стимула си за подражание. Важно е някой със сърце и душа да им даде възможност да сторят това.

Документалната лента показва и още нещо, което вече касае така наречения „голям спорт“. Няма друг начин един национален спорт да има своите успехи, знакови постижения и шампиони, без да се погледне долу – където играят децата, където е трудът на техните треньори – далеч от прожектори, микрофони и камери.

Любо Ганев на премиерата на филма

28-те минути намират място и за думите на легенди на волейбола ни. Които са категорични – пирамидата, в чиито връх са медалите, трябва да има голяма и стабилна основа. Детските отбори, спортът за подрастващи – естествената и единствена среда, в която се заражда гордостта на нацията. В този контекст Скаут лигата се превръща във вълшебния камък за българския волейбол и не само – формулата на състезанието може да се използва и от всички други федерации, имащи желание за работа и не на последно място – едно „Развитие“…

По-често добрините не трябва да бъдат афиширани. Те се вършат, за да помогнат, да спасят, да дадат надежда. Но има моменти и дела, които могат да мотивират, провокират и да увлекат последователи.

Затова лентата трябва да се завърти и да стигне до своите зрители. Което и става. В един студен февруарски ден на 2018-а столичният Дом на киното домакинства премиерата. Успехът й е предначертан. Защото творбата няма претенциите да наставлява и напътства.

Защото това е само филм, който откроява късчетата от бита ни, често незабелязвани и подминавани и ни показва един от възможните пътища. Филм за настоящето и бъдещето ни, за всички, които имат волята да открият своите „Острови на нормалността“.