71 ръкописа. Огромен обем текстове, с които журито на 8-мия конкурс „Развитие“ трябва да се справи. За второ поредно издание то е тричленно, но в непроменен състав – председател проф. Ивайло Знеполски и членове – писателите Алек Попов и Георги Господинов.
Отдавна Националният литературен конкурс „Развитие“ за непубликуван български роман е станал традиционен – и за културния живот на страната, и за своите организатори. Донякъде дейностите по организацията му са рутинни, поне що се отнася до административната част. Работата по провеждането на едно издание обаче – в буквалния смисъл на думата, започва веднага след края на предходното.
В същото време основателят, Александър Александров, е категоричен, че конкурсът се прави от своите автори и журито, а за организаторите остава по-леката част.
Опитът вече е показал, че изданията трябва да са през година, което позволява на максимален брой автори да участват със свои текстове. „Царят на жанровете“ – романът, изисква време за работа.
Осмото издание, чието начало е обявено в първите месеци на 2008 година, вкарва конкурса в неговото второ десетилетие. Юбилейната 2007-ма е отминала, а преподавателят по българска литература в СУ доц. Бойко Пенчев е написал своята студия, посветена на първата декада и издадените романи победители в седемте отминали конкурса.
Академичният прочит на Пенчев откроява няколко основни извода, прави ясна категоризация на темите, засегнати в издадените романи, коментира ролята на конкурса за развитието на романовия жанр у нас. Изтъква специално шанса, който се дава на дебютанти.
От 71 ръкописа, участващи в осмото издание, журито номинира пет, измежду които ще трябва да избере и победителя. Александър Джоганов с романа „Крачолов”, Волен Митев – „Добрият, лошият… и Мария”, Десислава Димова – „Портрет на художника като млад”, Йордан Бозушки – „Изкуството да ни се случват хубави неща”, Стефан Бакърджиев с „Ex oriente lux, Фердинанд и мечтата за Константинопол“.
Проф. Знеполски е категоричен, че самото номиниране е знак за качество на текста. И петте ръкописа имат своите убедителни аргументи, което прави задачата на журито още по-сложна.
Но победител трябва да има и развръзката става ясна в един февруарски ден на 2009 година, като домакин на церемонията е книжарница „Пингвините“, която се помещава в пространството на емблематичното в миналото кино „Култура“ на площад Славейков. Уви, киното отдавна го няма, за съжаление вече и книжарницата не е там.
Но въпросния ден тя е препълнена от почитатели на българската книга, близки и приятели на номинираните автори, медии.
Журито не е в пълен състав, тъй като Георги Господинов е в чужбина и не може да присъства. Но работата от тримата е свършена, 71 текста са съвестно изчетени, препрочетени, селектирани. Дискутирано е дълго, всеки е изтъкнал аргументите си, за да се стигне до крайното решение.
В редица издания до момента организаторите и журито за разделяли голямата награда на две, дори на три, когато има няколко равностойни текста.
Сега обаче победителят е един и проф. Ивайло Знеполски обявява името му – Стефан Бакърджиев за романа „Ex oriente lux, Фердинанд и мечтата за Константинопол“.
Авторът е главен редактор на списание „Кула“, живее в Казанлък и има два издадени романа. 54-годишният Бакърджиев е видимо много спокоен, когато получава от Александър Александров статуетката на конкурса и поздравленията на Знеполски и Алек Попов. Впоследствие обаче той споделя, че е бил изключително развълнуван – особено преди церемонията и в първите й минути. По регламент победителят получава 5000 лева и договор за издаване на романа.
По време на церемонията професор Знеполски изтъква впечатлението си от много големия интерес към конкурса, дори е изненадан колко много хора искат да се изразят чрез роман. Другото, което прави впечатление е обогатяване на географията на пишещите, заявява той и подчертава, че голяма част от романите идват от различни краища на страната.
По думите на проф. Знеполски, наблюдава се изключително разнообразие в жанровата ориентираност. Сред номинираните има два романа, които представляват историко-културологични възстановки, един роман на инициацията, един постмодерен роман и две книги, които могат да бъдат категоризирани към развлекателната литература.
„Ex oriente lux” е исторически роман за вписването на Цар Фердинанд в българската политическа среда, както и за дворцовата интрига по това време. Журито е впечатлено от оригиналността на идеята, а за Стефан Бакърджиев конкурсът е светъл лъч.
Осмото издание в пълна степен отразява духа на конкурса – желание за подпомагане на българската литература, мотивиране на авторите и обогатяване на книжния ни пазар с родни заглавия. Именно последното кара организаторите да се стремят да издават и романи, които не са сред победителите в даден конкурс. Така става и сега – по препоръка на журито е взето решение да се издаде и една от номинираните творби – „Портрет на художника като млад“ на изкуствоведа Десислава Димова.
Един категорично постмодерен роман, който търси определена символика и метафоричност с препратки към изтъкнати сюрреалисти, представители на модерното изкуство и техните творби. Десислава изпраща своя ръкопис, озаглавен „Портрет на художника като млад“ – като творбата на Джойс. По време на работата по издаването – по редакторска препоръка, името на романа съвсем леко е променено в „Портрет на художника като млада“.
Поредното издание е приключило, всъщност не съвсем, тъй като същинският край са премиерите на двете отпечатани творби. Следват месеци на работа по текстовете – редакторска и полиграфична.
Кориците и на двата романа са впечатляващи, но и много различни – „тежък“ и респектиращ портрет на Фердинанд и портрет на известен постмодерен фотограф… обърнат на 180 градуса.
Най-важното обаче е, че рафтът, на който се подреждат романите на „Развитие“ се запълва и натежава.
Два нови български романа са по книжарници и сергии – пореден дар на конкурса към четящите у нас.