Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/ikjbgpkp/aa70.razvitie.bg/wp-content/plugins/essential-grid/includes/item-skin.class.php on line 1422
Бизнесменът-провокатор и съзидател - Александър Александров

Бизнесменът-провокатор и съзидател

С д-р Ярон Брук

За поколения съвременници понятието „филантропия“ по-често  звучи странно, отдалечено, неразбираемо, без връзка с реалния живот и проблеми.

Мнозина си представят филантропа като богаташ, живеещ далеч от нормалните хора и често даващ парите си за чудновати неща, от които най-често няма никаква полза.

И затова за мнозина е изненадващо да научат, че всъщност филантропи се наричат тези, които се занимават с благотворителност в полза на обществото. Филантропът е човек, който прави усилия, дава пари, залага репутацията си за благотворителни цели. Разбира се, често тези цели са твърде различни една от друга, те могат да са в сферата на културата, на науката, на образованието, чисто дарителство на хора с проблеми и в нужда …

Дори може да са действия, насочени да подпомогнат бизнеса, който самият се прави от богати хора.

Такъв е случаят с гостуването на д-р Ярон Брук в София в края на 2016 година.

Президентът на Институт “Айн Ранд” в САЩ не за първи път идва у нас, той вече е изнасял лекции пред пълните зали на редица университети.

Този път обаче срещата му е малко по-специална – с група бизнесмени, индустриалци, инвеститори, икономисти. Всеки един от тях е получил индивидуална покана, даваща му възможност да чуе лекция на д-р Брук, а след това да разговаря и коментира лично с него.

Организатор на събитието е Институтът за свободен капитализъм “Атлас”, чийто председател на УС е журналистът Калин Манолов.

Месец по-рано Корпорация „Развитие“ и главният й мениджър, Александър Александров, са приели поканата на Манолов да бъдат генерални спонсори на лекцията в столичния хотел „Балкан“.

Бизнесът понякога има нужда да бъде провокиран, има нужда от сблъсък на идеи, разбирания и философски концепции, които карат всеки инвеститор и икономист да премислят собственото си поведение.

Идеите на Айн Ранд са точно това. Далеч не общоприети и понякога твърде дискусионни, те създават контекст за често фундаментални дискусии.

Философията на Ранд е предизвикателство за всеки в днешния глобализиращ се свят.

„Ако те поставят такива неща като приятелството и семейството по-високо от собствения си творчески труд, тогава са аморални. Приятелството, семейният живот, човешките взаимоотношения, не са главното в живота на човека. Човек, който поставя другите по-високо от собствения си творчески труд, е емоционален паразит; в същото време, ако за него работата е на първо място, не възниква конфликт между нея и радостта от човешките отношения“, пише Ранд и настоява, че всеки има право да работи за своето щастие.

Лекцията на д-р Брук е именувана „Капитализъм без вина: За нуждата от пазарна революция“ и препраща към желанието на Айн Ранд да снеме вината от успелия. Зала „Рила“ на хотел „Балкан“ е пълна. Не е изненадващо, предвид биографията на д-р Ярон Брук.

Гостите с интерес слушат лекцията на д-р Брук

Предприемач, философ и академичен преподавател, магистър по бизнес-администрация и доктор по финанси от Университета в Остин, Тексас. Едно от лицата на свободния пазар в света, поставян сред най-влиятелните личности, спомогнали за разпространението на идеите на свободата в началото на ХХI в.

Автор на няколко бестселъра, сред които и книгата „Free Market Revolution“, дала и името на декемврийската му лекция в София.

В нея Ярон Брук задава въпроса възможно ли е бизнесът да е алчен и порочен, а политиците – изпълнени с добродетели и добри намерения? Отговорът му е: не. А възможна ли е „пазарна революция“? Отговорът е: да, но когато бизнесът е основан на принципите на чистия капитализъм, който създава блага.

Не всеки би приел тези идеи, подобна философска структура и начин на мислене. Мнозина дори биха видели зад ъгъла на учението на Айн Ранд сянката на егоизма. Естествено обаче всеки има право на мнение и разбиране за нещата.

В същото време безспорен факт е, че когато държавата не смогва да осигури нормално качество на живот, а културни, социални и научни институции се нуждаят от ресурс, тогава се забелязват проявите на филантропия, спомоществувателство, меценатство и дарителство. Които много често идват от средите на успелия бизнес.