Петдесет и пет. Това е броят на читалищата, библиотеките, училищата и домовете за деца в неравностойно положение, които през годините са дарени с книги от Корпорация „Развитие“.
От Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, до Народно читалище „Съгласие“ в село Дебелец.
В рамките на литературния конкурс „Развитие“ и други издателски инициативи, Корпорацията е издала над 40 заглавия – романи, биографии, научна литература.
Меценатската и спомоществователна дейност на главния й мениджър, Александър Александров, преминава и в дарителска. Така кръгът се затваря. Издават се книги в подкрепа на българската литература, след това се даряват на културни институции, които през годините на прехода – заради намалено, или дори съкратено финансиране, изпитват остра нужда от библиотечен фонд.
А какво е едно читалище – това уникално средище на духовността, без библиотека? Трудно се отговаря на подобен въпрос. През 1865 година в Свищов се основава първото българско читалище. Последват го десетки други по градове и села, за да се превърне читалищната дейност в една културна и научна институция, която провокира самодейността, таланта, ученолюбието на българина, а това запазва жива духовността му през десетилетията.
Подобна е мисията и на библиотеките, които имат изключително важно присъствие в живота на поколения българи.
Затова Александров решава да започне да дарява от изданията на „Развитие“ из цялата страна. С времето дейността се разширява, както и кръгът от дарени книги. Това вече не са само заглавия на Корпорацията, но и по желания и поръчки на читалища и библиотеки „Развитие“ закупува определени заглавия и ги изпраща по места. Александров вади десетки книги от личната си библиотека и ги включва към даренията.
Националната библиотека в София също получава книги от Корпорацията. Фондът й не се нуждае от коментар, в този случай обаче дарението е акт на уважение към библиотеката и хората, които работят там.
В редица случаи Александров и хора от „Развитие“ лично участват в даренията.
В Тетевен например, са занесени голям брой книги за Народно читалище „Съгласие 1869 г.“. Екипът гостува на читалището в деня на неговия патронен празник – Свети Дух.
Над 130 заглавия постъпват във фонда на читалищната библиотека. Сред тях е и уникалното – като съдържание и полиграфия – двуезично издание „Приказка за България“ с автор Румен Манов.
Александров пътува и до Димитровград (може би Цариброд звучи по-автентично…), където с помощта на кмета на Сливница се среща с ръководството на Културния дом и с директора на основно училище „Христо Ботев“.
Десетки книги на български автори са дарени на дома и училището. Сред тях отново са два издателски униката – книгите „Приказка за България“ и „България в блясък – владетели, дворци и дейци на Третото българско царство“.
Едно от последните дарения пък е за библиотеката на българския културен център в Чикаго.
Вярно е, че книгата вече не заема това основно място в модерния бит. Но тя остава твърде важен символ за духовното развитие на едно общество. И затова трябва да се помага – да достига до тези, които имат нужда от нея и вярват в съществуването на безкрайната Вавилонска библиотека, описана от Борхес.
