Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/ikjbgpkp/aa70.razvitie.bg/wp-content/plugins/essential-grid/includes/item-skin.class.php on line 1422
Икономиката, приятелю! - Александър Александров

Икономиката, приятелю!

Богдан Угърчински – „Бизнесмен на България“ за 2008 г.

Тръпка е да притежаваш икономическо издание – и то вестник. Това още по времето на социализма е било своеобразен „blue chip“. Нещо повече – една от малкото икономически и финансови трибуни, освен научните списания, както и медия, на чиито страници е могло да се казва и истината.

Мнозина биха се усъмнили в съществуването на подобен вестник, но според главния мениджър на Корпорация „Развитие“, Александър Александров, това е „Икономически живот“. Седмичник, издаван още през 60-те години на миналия век, доживял демократичните промени и своите по-добри дни.

Едно присъствие е било устойчиво обаче през цялото това време – екипът професионалисти в редакцията – факт, който не може да бъде подминат или пренебрегнат.

Когато през 2008 година Александров купува „Икономически живот“, си личало, че медията има нужда от „ъпгрейд“. Новият издател се заел точно с това – с много амбиция и увереност.

Привлякъл за главен редактор Георги Вулов – икономически журналист с достатъчно години опит зад гърба си. Но и с визия и модерно разбиране за съвременен икономически вестник. Естествено, изграденият екип бил проекция на вижданията на издателя и главния редактор.

Които тръгвали да изкачват висока планина.

Един от първите знаци за това била хартията, подготвена за седмичника и по-скоро цветът й – розов. Асоциацията би следвало да е светкавична – „розовата библия“ Financial Times – легенда, бастион, стълб на икономическата журналистика. Единица мярка за точност, обективност, проницателност, задълбоченост.

Амбицията била за български аналог. Медия, която има всичко – и аритметика, и висша математика, и политика, но през призмата на икономиката.

Когато имаш такава цел – мисълта за бизнес и печалба е на последно място. Да, редно е един предприемач да прогнозира и това, но в случая точният израз бил – „когато му дойде времето“.

Ясно е, че хартията не прави вестника. Затова екипът на Вулов взел здраво „юздите“ в ръцете си и редакцията започнала да ври и кипи. Още повече, че концепцията за медията била готова много преди да започне работата по първия брой.

И вестникът взел да се получава. Набирал скорост и инерция всяка седмица. Интересни текстове, добри попадения, актуални разследвания, с две думи – съдържанието си заслужавало розовата хартия.

Проектът обаче имал и друга „сюжетна линия“, не по-малко вълнуваща и амбициозна. Изданието „Икономически живот“ притежавало собствеността върху конкурса и наградата „Бизнесмен на България“. За Александров, който дълги години организирал легендарния конкурс „Мистър/Мисис Икономика“ това било много важно. Искал отново да изпита радостта, тръпката и удовлетворението, които му носела статуетката „Рибарят и златната рибка“.

Орденът “Бизнесмен на България”

Освен всичко друго, лауреатът на „Бизнесмен на България“ получавал един великолепен орден, изработван от Монетния двор специално за конкурса. А и тази награда давала възможност да се отличат най-добрите предприемачи в реалната ни икономика и бизнеса.

Затова паралелно с работата по новия вестник, екипът започнал подготовка за конкурса, който през годините назад вече имал своите четирима лауреати.

Церемонията се провежда през пролетта на 2009 година в Резиденция „Бояна“, на която Богдан Угърчински получава ордена „Бизнесмен на България“ за 2008-ма. А в печатницата машините продължавали да въртят розовата хартия.

Една от големите житейски мъдрости, доказала правотата си през вековете е, че началото е трудно, но не по-малко тежко и изискващо сила е решението да спреш.

В условията на вихреща се световна икономическа криза оцеляването на вестника било изключително проблемно. Затова на издателя се наложило да направи крачката назад – като алпинист, върнал се обратно на метри от върха. Въпрос на преценка и реализъм.

Остава обаче позитивното – работата, актът на създаването, контактът с качествени, трудолюбиви и можещи хора. Както и усещането, че винаги има и следващ път. Стига да го желаеш и да знаеш кога да тръгнеш по него.