Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/ikjbgpkp/aa70.razvitie.bg/wp-content/plugins/essential-grid/includes/item-skin.class.php on line 1422
Първият фонд за подкрепа на детския футбол у нас създаден от Иван Вуцов и Александър Александров - Александър Александров

Годината е 1999-а. Александър Александров и Корпорация „Развитие“ вече имат сериозен опит във футбола – като собственици на столичния „Академик“, който на два пъти е близо до влизане в „А“ група и от сериозната подкрепа на детско-юношеската школа на клуба… Към този момент обаче компанията вече е преосмислила политиката и отношението си към спорта, Александров вече не е президент на футболния клуб, залагайки още тогава и продължавайки вече две десетилетия основно да подкрепя подрастващите състезатели и отбори.

През 1999-а Александров оглавява Комисията за детско-юношески футбол към БФС по покана на тогавашния президент на съюза Иван Славков и изпълнителния директор Иван Вуцов (и двамата вече покойници). Познанството на главния мениджър на „Развитие“ с човека-оркестър в родния футбол Иван Вуцов датира от по-рано, когато той му е съветник относно клубните дела в „Академик“.

По идея на Вуцов и с много сериозното участие на Александров към Комисията за детско-юношески футбол за първи път у нас е създаден Фонд за набиране на средства в помощ на футбола при подрастващите. Активното включване на Александров довежда до акумулиране на солиден паричен поток, както и на топки, екипи, бутонки, пренасочени към детски отбори в цялата страна. От страна на БФС във фонда се включват опитните специалисти Славчо Тепавичаров и Михаил Касабов.

Михаил Касабов
сем. Мария Гигова и Славчо Тепавичаров

„Всъщност много важна роля във фонда освен Вуцов изигра Славчо Тепавичаров – връща лентата на спомените Александров. – Вуцов ме покани да оглавя Комисията за детско-юношески футбол към БФС на една култова среща в ресторанта на Дома на архитектите в столицата. Малко по-късно ми заяви буквално: „Намерил съм ти партньор в Комисията от когото ще ахнеш – Славчо Тепавичаров“. Оказа се абсолютно прав – Тепавичаров беше уникален човек, фин, възпитан, интелигентен, много инициативен. Вуцов ми предложи създаването на фонда с думите: „Треньорите на деца в българския футбол се нуждаят от толкова много неща и от по-високи заплати, а самите футболисти и отборите – от още повече неща и пари. Нека опитаме да подпомогнем и школите в цялата страна, и техните треньори.“

Дейността на фонда из цяла България се концентрира около Зоналните съвети на БФС, които разпределят набраното от благотворителната организация — основно финансови средства за добавки към заплатите на треньорите на детски отбори, както и за екипировка на малките футболисти.

„Привлякох във фонда хора от бизнеса – продължава Александров. – Моята работа като бизнесмен естествено беше да събирам пари за фонда. Славчо Тепавичаров много пътуваше и организираше разпределението по места на средствата и на екипировката, с чието набавяне основно се занимаваше Михаил Касабов. Този човек просто беше боготворен от Германския футболен съюз – оттам започнаха да му изпращат огромни количества бутонки, екипи, топки… Всичко заминаваше за Зоналните съвети на БФС, които разпределяха както материалната, така и финансовата подкрепа, но само към треньори на школи и на детски отбори. Всъщност този фонд беше първообразът на фондация „Играй с Развитие“. Дейността на фонда продължи близо три години, като пак повтарям – това беше механизъм, измислен от Вуцов и Тепавичаров с идеята да се подкрепя детско-юношеския футбол в цялата страна. И аз, като председател на Комисията за детско-юношеския футбол, основно се занимавах със събиране на средства най-вече за този фонд, докато текущата дейност се вършеше от спортните хора в нея.“

Ето и мнението на Иван Вуцов, публикувано в брой 11/2017 г. на спортното списание „Спринт“: „Ситуацията в страната в края на миналия век изискваше създаването на такъв фонд за набиране на средства за детско-юношеските футболни школи. Те се развиваха много бързо, напливът на деца бе голям, но липсваха ресурси и добри треньори, които да са на ниво за работа с млади футболисти. Реших, че е добре да се търсят пари извън системата на футбола, основно от бизнеса, пък и имаше подходящи условия за работа на фонда, който се оказа изключително полезен. С организацията се занимаваше Славчо Тепавичаров, а Александър Александров, който по това време беше председател на Комисията за детско-юношески футбол към БФС, привличаше хора от бизнеса, готови да помагат. Той самият бе един от дарителите във фонда.

Определихме няколко центъра в страната, към които основно насочвахме набираните средства. Осигурихме обучение за някои специалисти във водещи европейски школи, подпомагахме и стимулирахме финансово с надбавки към заплатата треньорите, които работеха с детските отбори – нещо, което до този момент не беше правено в българския футбол…“