Седем години. Това е времето между последната точка на осмия конкурс „Развитие“ и негово девето издание. Дълъг период, за който обаче не трябва да се търсят обяснения. Често определени процеси не трябва да бъдат коментирани и тълкувани. Те се случват естествено и по своя силна вътрешна логика.
Може би конкурсът се е нуждаел от творческа почивка, за да може да продължи напред. Както впоследствие ще се разбере, тази пауза е предвещавала случването на няколко изключителни културни събития у нас.
Междувременно са регистрирани два опита за провеждане на литературни конкурси – копия на „Развитие“. Разбира се – без да са искани разрешения, без дори да е уведомена централата на Корпорацията. Това е прието нормално и спокойно. Все пак сме в България, където все още всичко е възможно.
И двата опита обаче са неуспешни, въпреки че организаторите им са големи и мощни институции. По едно издание и край. Явно маята е другаде, а пък и всяко нещо си иска майсторлъка.
И това се показва в момента, в който главният мениджър на Корпорация „Развитие“ и основател на конкурса, Александър Александров, решава да го „възроди“. Мотивите са няколко – естествена обич и признателност към книгата, спомоществувателски дух и меценатска тръпка, но и друго – наближава 20-годишнината от създаването му – чудесен и напълно подходящ повод за едно ново начало.
Александров добре знае, че разговорът с журито е първата и много важна стъпка, защото добре подбраните през годините различни участници са сред основните причини конкурсът да се превърне в институция (последното ще бъде изречено през един декемврийски ден на 2016-та от респектираща група интелектуалци).
В журито, провело последния до момента – осми конкурс, е направена малка промяна. На мястото на Алек Попов е поканен деканът на факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Бойко Пенчев, който се присъединява към проф. Ивайло Знеполски и Георги Господинов. Двамата вече над 10 години работят с организаторите.
В началото на февруари 2015 година на пресконференция в София е обявено Деветото издание на литературния конкурс за непубликуван български роман „Развитие“. Идеята е победителят да бъде определен и награден през следващата 2016 година – когато е 20-годишният юбилей. С кампанията се нагърбва приятелят и съмишленик на „Развитие“ – големият майстор на пиара Максим Бехар. Всичко трябва да е на ниво, защото Александров иска конкурсът да се завърне с гръм и трясък.
Усещането за това се проявява още когато наближава определеният краен срок за предаване на ръкописите. Организаторите получават много писма от автори с молба за удължаване на срока, тъй като не могат да довършат творбите си. Желанието е удовлетворено и всички участници получават още близо три месеца време за работа.
Резултатът е впечатляващ и много показателен. Когато в началото на декември журито се събира в централата на „Развитие“, става ясно, че 118 автори са изпратили свои ръкописи. Абсолютен рекорд в историята на конкурса. И тежка задача за проф. Ивайло Знеполски, доц. Бойко Пенчев и Георги Господинов.
Те обаче доказват работоспособността си и своята висока литературна експертиза и в началото на април обявяват номинираните автори и произведения. Те са седем, а не традиционно пет, както досега, а проф. Знеполски обяснява това с факта, че голямата част от 118-те предадени ръкописа са били на много добро литературно ниво.
Господинов добавя, че седемте номинирани романа представляват ясна картина за развитието на различните начала и тенденции в родната ни литература: Антон Баев – „Светата Кръв“, Ина Вълчанова – „Остров Крах“, Волен Митев – „Театрален гамбит“, Наталия Делева-Мързева – „Невидими“, Нора Пенчева – „№ 9“, Юлия Раданова – „За това, което се случва между двама“, Александър Томов – „Сайтът на един тийнейджър“.
Сред имената личат такива на утвърдени наши автори, но и на дебютанти. Наградата, традиционно е статуетката на конкурса, договор за издаване на романа и парична премия, която вече е увеличена на 7 хиляди лева. Залогът е голям, интересът – огромен, напрежението растящо с всеки изминал ден до 22 април, когато в Централния военен клуб е официалната церемония по обявяване на победителя.
И така, седем години след последните думи „Победителят е…“, отново проф. Знеполски ги изрича, но заедно с името на Ина Вълчанова – носителят на голямата награда за романа си „Остров Крах“.
Ина е дългогодишен редактор в Българското национално радио, един от доайените на радиотеатъра. Има два предишни романа, единият от които служи за сценарий на едноименния игрален филм „Потъването на Созопол“ – спечелил много награди, както и вниманието на публиката. За „Остров Крах“ авторът изтъква, че е история, в която няма крах. По думите на Бойко Пенчев пък Ина Вълчанова си е повярвала, че може да направи четивен и интересен роман от две на пръв поглед обикновени жени, но роман, колкото за историите на две жени, толкова и за себенамирането и себеразкриването.
Самата церемония се е превръща в дискусия – обзор на съвременните тенденции в българската литература, между водещия Бойко Василев и тричленното жури.
Основното заключение – това издание на конкурса показва, че у нас “има воля за роман”. Това личи както от броя на участващите романи – 118, така и от нивото на писане. Господинов пък сподели своята констатация, че вижда “обещание” в 9-ия конкурс “Развитие”, тъй като 85 процента от ръкописите са на непознати на аудиторията автори.
Добрите новини обаче не свършват. В духа на конкурса жури и организатори решават да издадат още две от номинираните творби – „Светата кръв“ на Антон Баев и „Сайтът на един тийнейджър“ (преименуван впоследствие на „Nickname тийнейджър“) на изтъкнатия наш писател Александър Томов.
Тук може да се търси и знак, и символика, защото преди 20 години – през далечната 1996 година, именно по повод издаването на „Новобогаташи“ на Томов, „Развитие“ решава да създаде литературен конкурс.
Но знаците няма да спрат с това. Само година по-късно от Европейската комисия идва новината, че българският писател Ина Вълчанова печели една от Европейските награди за литература за 2017 година. С романа си „Остров Крах“, издание на „Развитие“.
Някои неща не се нуждаят от коментар. Може би обаче трябва да бъдат осмислени, премерени и поставени във времето. А изводите скромно да бъдат огласени. Ако сторим това, несъмнено ще стигнем до извода, че литературният конкурс има своята мисия – важна и отговорна и високо духовна. И знаейки го, организаторите не спират да творят, развиват и обогатяват този конкурс. Затова Ина ще открие с романа си литературната програма на „Аполония“, ще участва и в снимките на кратък документален филм за „Остров Крах“.
А „Развитие“ ще мисли за поредния юбилей – Десетото издание на конкурса. Защото така трябва.