Юбилейният Десети литературен конкурс „Развитие“ се изправя пред една много висока летва. Вдигната от него година по-рано с деветото му издание, Рекордни 118 ръкописа и победител, спечелил впоследствие и Европейската литературна награда. Така телеграфно може да бъде представено това девето издание. Което в същото време допълнително мотивира и амбицира организаторите.
И те не чакат. Използват премиерата на голямата награда от 2016-та „Остров Крах“ на Ина Вълчанова, за да обявят старта на юбилейния конкурс, чийто победител трябва да стане ясен в средата на 2018 година.
Всичко е изяснено – срокове, условия (непроменени), награди. Журито е същото – проф. Знеполски, доц. Бойко Пенчев и Георги Господинов.
Има и изненади, естествено позитивни и допълнително мотивиращи. Ще се изработи нова статуетка – уникална и само в едно копие. Бройките на досегашната са изчерпани, като последната е при Ина Вълчанова. Освен голямата награда ще се даде и една Специална – в чест на юбилея. За нея също ще има нова статуетка, премия и договор за издаване на романа.
Пластиките са поръчани на Боряна Зафирова, скулпторът изработил и предишната, връчвана до момента. Паралелно започват и снимките на документален филм за работата по статуетките. Премиерата му трябва да е по време на церемонията за обявяване на победителите.
Конкурсът за непубликуван български роман „Развитие“ се готви за голям юбилей.
Месеците минават, наближава крайният срок за предаване на ръкописи, а техният брой не е обнадеждаващ. Конкурс с традициите и опита на „Развитие“ не се бави и взима решение за двумесечно удължаване на срока. Основателят, Александър Александров, пък вдига драстично паричната награда – голямата става 12 хиляди лева, а специалната – 5 хиляди лв. Той е убеден, че юбилеят заслужава подобен жест.
В крайна сметка до последната дата пристигат 45 ръкописа, несравнимо с предишните 118, но пък и явно трябва да не се надценява и литературната продуктивност на писателите ни романисти.
Работата по статуетките и снимките на филма за тях вървят активно, журито се захваща с ръкописите.
В края на април 2018 година Знеполски, Пенчев и Господинов обявяват номинираните в Десетото юбилейно издание на литературния конкурс. Седем автори, като текстовете им, по думите на проф. Знеполски, са изключително равностойни. Изборът на победител ще е много труден.
Виктор Стоянов – „Кула от лъжи“, Десислава Шейтанова-Лекова – „Три за щастие“, Диана Петрова – „Водната кула“, Димитър Тодоров – „Национално съкровище“, Добромир Байчев – „Глиненият цар“, Иван Стоилов – „Екстрийм – една рокаджийска история с автобус“ и Страхил Събев – „Тогава и винаги“.
Времето до церемонията по награждаването не е много и журито трябва бързо да вземе решенията си.
Иначе в „Развитие“ са готови – новите статуетки са факт, изящни и очакващи своите победители. Тази за голямата награда е в стилизирана форма на дърво – символ на живота, постоянството и непрекъснатото прераждане. Филмът също е създаден – показващ един творчески процес, но и често невидимите пресечни точки между две изкуства – литература и скулптура.
Денят идва. 11 май, Централният военен клуб. За пореден път като председател на журито проф. Ивайло Знеполски изрича името на големия победител. Добромир Байчев за романа си „Глиненият цар“. Има и изненада – поредната. Специалната награда е разделена между други двама от номинираните автори – Димитър Тодоров – „Национално съкровище“ и Иван Стоилов – „Екстрийм – една рокаджийска история с автобус“.
По-късно литературоведите ще посочат, че с романа на Байчев темата за лагерите и конкретно – лагерът „Белене“, има вече своето стабилно присъствие в българския роман.
По думите им едно от достойнствата на повествованието е, че излиза отвъд мемоарното представяне на събитията и ги прекарва през призмата на фикцията.
Роман, движещ се между документално и художествено – нещо, което е тенденция в световната литература днес. Темата на романа не е просто лагерите, а човекът в пределна ситуация, като изпитанието за романа е във втората му част, когато показва, че стереотипът между преследвачите и техните жертви не е толкова устойчив.
Филмът е показан, статуетките – връчени, победителите са известни. За „Развитие“ започва следващият етап – работа по текстовете и издаване на романите. Има и мобилизираща цел – участие в Коледния международен фестивал на книгата в София. Там конкурсът ще покаже освен новите си книги – романите от последното издание, но и всичко, отпечатано през годините до момента. То не може да се мери с обемите и количествата на издателствата, но силата му е в традициите, в спомоществувателската идея и чистото меценатство.
Междувременно става ясно, че един от номинираните автори – Диана Петрова, ще издаде романа си „Водната кула“ в друго издателство, с разрешението на „Развитие“, разбира се. Както и досега, важното е пореден български писател да издаде своя книга.
Годината минава бързо и щандът на конкурса на фестивала на книгата в НДК показва седемте нови романа (издателите на Диана любезно предоставят няколко бройки от „Водната кула“).
Шест български романа за шест месеца – мотото на „Развитие“ за книжния фестивал.
Не толкова с гордост, колкото с усещането за добре свършена работа.
За десети пореден път в 22-годишната история на литературния конкурс „Развитие“ и общо отпечатани тридесет и два български романа.