Четвъртият литературен конкурс „Развитие“ тръгва с летящ старт, запазвайки традицията от предишните – подготовката да започва веднага след края на предходното издание.
Но от друга страна инерцията е сериозна, форумът се е наложил, особено след звездната 98-ма, когато „Развитие“ открива Георги Господинов и неговия „Естествен роман“ .
Журито е в същия състав – председател Атанас Свиленов и членове Блага Димитрова, Георги Цанков, Божидар Кунчев и Начо Халачев. Годината е 2000, посрещната с много надежда и увереност, че новото хилядолетие ще бъде позитивно, градивно, охолно и много по-справедливо. Наивно, но кой може да упрекне обществените очаквания…
Главният мениджър на „Развитие“ и основател на конкурса, Александър Александров, въпреки сериозната си натовареност като бизнесмен и предприемач, запазва и дори увеличава активността си в меценатството. Той контактува редовно с журито и как иначе – чест и удоволствие е да разговаряш и коментираш литературни „казуси“ с такива големи имена на съвременната ни култура.
Конкурсът е изцяло в духа на възрожденската ни спомоществователна традиция. Не се гони печалба, а полза за българската литература и книга. Затова и организаторите търсят поводи да печатат колкото се може повече заглавия от всяко издание на конкурса. До този момент са минали три, а в библиографията на „Развитие“ има 10 романа.
През 2000 година обаче се усеща известно творческо изтощение и журито не успява да избере нито голяма награда, нито повече автори, които да бъдат издадени. Определя се една специална награда, а неин носител е известният сценарист и кинодраматург проф. Марин Дамянов. Достатъчно е да се каже, че негови са диалозите в два от култовите български филма – „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев и римейка на „Козият рог“ на същия режисьор.
Проф. Дамянов има сантимент към криминалните сюжети и точно такъв е ръкописът, донесъл му наградата на „Развитие“ – „Казусът „Рози“. Всъщност, това е една любовна история, разказана в стила на криминален роман, който се харесва на журито и то го отличава.
Започва обаче да се чувства тежестта на това конкурсите да се провеждат всяка година. България е малка, романът е тежък жанр и пишещите не са толкова много, за да може ежегодно да се захранва с ръкописи един конкурс, а от „Развитие“ искат най-доброто за почитателите на българския роман.