Звън на кристали, жега от нагорещената пещ, специфичният жужащ звук на камъка, обработващ стъкло. И разбира се – Романът с главна буква, десетки страници текст, които в един момент се преплитат и сливат с едно друго изкуство, наглед толкова далечно от литературата.
Филмът „Късчета от нематериалната вселена“ показва неочакваната близост, дори родство, на разтопените стъклени кристали и думите, едните даващи живот на изящната форма, другите на смисъла и историята, разказана от писателя.
Когато започва подготовката за юбилейния 10-и конкурс „Развитие“ за непубликуван български роман се оказва, че статуетките, връчвани до момента на победителите, са свършили. Последната е на рафта на Ина Вълчанова, спечелила голямата награда на деветото издание на конкурса през 2016 година с романа си „Остров Крах“.
Липсата на статуетка обаче се превръща в предимство, защото подтиква и мотивира организаторите да вземат решение за юбилейния конкурс да се създаде нещо специално – една единствена, уникална статуетка, която ще бъде за победителя. Тя не трябва да е като досегашните и ще се изработи само в един единствен екземпляр.
Естествено, задачата е поверена на Боряна Зафирова, скулпторът, създал и първата статуетка на конкурса. Боряна приема с огромен ентусиазъм поръчката, като емоцията се засилва допълнително от факта, че целият процес по създаване на статуетката ще бъде филмиран. Идеята е на основателя на конкурса Александър Александров, като е решено документалният филм да има своята премиера по време на церемонията по обявяване победителя в юбилейния конкурс. Нещо повече, прожекцията ще покаже за първи път новата статуетка, минути преди тя да попадне в ръцете на победителя.
С филма се заема режисьорът Антон Радославов, а зад камерата е Божидар Симеонов. Някъде в общото говорене се ражда и идеята в снимките да участва и писателят Ина Вълчанова – последният за момента победител и притежател на последната от старите статуетки.
Това дава възможност на авторите на лентата да търсят паралелите между творците – скулптор и писател. И защо не – и двамата са като събирачи – Боряна събира стъклени късове, от които фантазията й извайва своята статуетка, а Ина събира истории и мигове от ежедневието, превръщайки ги в повествования.
Снимките започват в дома на Ина Вълчанова, където двете с Боряна говорят за скулптура и литература, за стъкло и текст, неусетно преплитайки двете изкуства.
Следват дълги месеци, през които търпеливо, бавно, с вглъбеност, но и с много емоция Боряна работи по своята статуетка. Всъщност, те ще са няколко, разбира се по-различни от основната, тъй като 10-ият юбилеен конкурс ще даде и две специални награди, за които трябва да има също пластики. Камерата следва Боряна навсякъде – и в ателието на нейния професор от академията, където се обработва вече готовата статуетка, и при пещта, където става чудото на трансформацията – късчетата стъкло се превръщат в чудни форми. Преди това обаче има дълго чакане, докато пристигне специалното стъкло, от което ще се изработи пластиката. Но и това е „част от играта“.
Паралелно се създават две различни основи, върху които ще бъде закрепена пластиката. Едната е по-артистична, изненадваща, с реверанс към книгата и нейната хартия. Другата основа обаче е по-стабилна и тъй като статуетката тежи, изборът пада върху нея. Камерата на Божидар не пропуска и това.
Не липсват и изненади, като например счупването на една от няколкото пластики, между които трябва да бъде избрана най-добрата. Това обаче явно е в реда на нещата и не притеснява никого. Стъкло при стъкло отива, ако можем да перефразираме.
Боряна е приключила, снимките също. Започва подбор и отсяване на кадри. Филмът ще е кратък – 10 минути и затова синтезирано трябва да покаже целия процес, посланията на автора, пресичането на формата на стъклото и текста на романа. Всъщност и на звука. Защото Антон създава музиката, преплитайки я с чудния звън на чупещи се стъклени парченца. Така именно започва филмът, омайвайки с приказна мелодия, един чуден пролог към света, из който ще ни разведе.
Приятната изненада за всички е, че проектите приключват в срок. Филмът е готов и неговата премиера прави наистина незабравима церемонията по връчването на наградите на Десетия конкурс „Развитие“. Статуетката – стилизирано дърво, символизиращо началото, но и живота, и постоянството, като че ли по вълшебен начин се материализира от екрана върху сцената на конкурса и минути по-късно вече е в ръцете на Добромир Байчев – големият победител в юбилейното издание на конкурса.
„Късчета от нематериалната вселена“ не е само филм за една статуетка, нито само за един конкурс, или за един автор и неговия роман. 10-минутната лента показва същността на един процес, на един тип мислене, което може да има много имена – филантропия, спомоществувателство, меценатство, но само едно проявление – уважение към твореца и преклонение към това, което създава.