„Дай и ще ти се даде“ – щедрост и смирение пред олтара

Сред логичните и естествени въпроси в 21 век е и този за вярата – проповядвана от Християнската религия и Светите й Евангелисти. Как битува тя в модерните ни времена, какво от нея е останало, кое е уважавано и ценено. Ако Словото намира своите последователи – кои са съвременните апостоли, чия е заслугата? Ако обаче храмовете са празни – къде грешим, защо отказваме да се вслушаме поне в моралните напътствия на Спасителя.

Радостната вест е, че във всяко общество има „стълбове“, които крепят вярата – с примера, с даренията, с активността си. Те успяват да увлекат след себе си и други и да подпомогнат дейността на отците, служещи на Православната ни Църква.

Казват, че бизнесът е сурова религия, нетърпяща конкуренция и наказваща всеки, който не е безрезервно верен на „лоното й“. Тя обсебва, законите й са тежки, моралните ценности и хуманизмът – чужди.

Разбира се, това не е вярно. Бизнес и човечност не са взаимноотричащи се понятия. Запалената свещ и молитвата пред олтара могат да споделят деня с натоварения бизнес график, финансовите операции, студените делови срещи.

Александър Александров, главен мениджър на „Развитие“ – корпорация с дълга и успешна история и неговата съпруга са сред доказателствата, че успешният бизнесмен може да бъде и смирен мирянин. А когато има възможност – и щедър дарител. При тях в допълнение е и семейната традиция, свързваща ги със Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Случайно или не, семейството живее наблизо и е чест гост на храма в Семинарията и на енорийските свещеници.

Младите семинаристи са бъдещите служители на Църквата ни. Затова те трябва да бъдат поощрявани, подкрепяни и подпомагани. А какъв по-силен стимул за избралите да служат на Бог, е посещение в Света Гора, уникалното средище на великите пазители на вярата ни – Атонските манастири. Убедени в силата на поклонничеството, Александрови осигуряват на възпитаниците на Семинарията поредица от пътувания – до Атон, както и обиколки из българските манастири у нас.

Последователни в желанието си да помагат, те активно участват и при създаването на фондация, която да приобщава младите към православната християнска вяра.

Така се ражда Фондация „Богоносци“, чийто учредител е отец Константин Цанков от Софийската духовна семинария. Тя е оглавена лично от Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, а Божана Александрова е поканена за член на УС. Митрополит Антоний гостува на „Развитие“ и получава грамота в знак на благодарност, че въпреки изключително натовареното си ежедневие се е съгласил да оглави Фондацията.

Митрополит Антоний и отец Константин на гости на „Развитие“

Корпорация Развитие подкрепя просветителската дейност на Фондация „Богоносци“. Издадени са три книги, като последната е озаглавена „Лек за безсмъртие“ – както св. Игнатий Богоносец нарича светата Евхаристия в своите съчинения.

Това е сборник, в който са включени теми и въпроси, свързани с необходимостта от редовно причастяване – за подготовката и пристъпването на вярващия към причастие, за покаянието и изповедта и пр. Въвеждащата статия е на митрополит Антоний – „Евхаристията – царството Божие в света“.

Специално за книгата е издаден и диск с православни причастни и великопостни песнопения, великолепно изпълнени от младия псалт Методи Стоилов. А показателен факт за актуалността на изданието е това, че много бързо тиражът му се изчерпва.


Представянето на книгата „Лек за безсмъртие“ в Софийската духовна семинария

Митрополит Антоний високо оценява помощта, която Александрови оказват на Църквата и особено едно тяхно дело, свързано с изграждането на детска площадка на територията на Семинарията. Като средище на енорията, храмът към Духовната семинария привлича все повече миряни, които идват с децата си. Така се ражда идеята да се създаде площадка, на която те да играят. Антоний пристига специално от Берлин, за да благослови лично новата придобивка. Това е висока чест, оказана от един от видните и уважавани членове на Светия Синод.

Всичко това носи чувство на удовлетвореност, и покой и смирение пред делото на Отците на Църквата. И най-важното – мотивация за последователност в подпомагането и дарителството.