В началото на 2016 година името на един напълно неизвестен до момента човек обикаля страниците на големите издания у нас, а историята му предизвиква масов и емоционален изблик на благотворителност и милосърдие в обществото ни.
Бай Асен се превръща в синоним на доброта и човещина, мнозина са трогнати и за седмици „малкият човек“ – точно както в книгите, става значим и известен.
В един февруарски ден на 2016 година 71-годишният мъж от благоевградското село Церово решава да отсече един прогнил 2-метров дъб от нивата си. Бил опасен, можел всеки момент да падне, а и пречел. Натоварил бай Асен дървесината на магарето си, за да я отнесе, но по пътя го среща местният горски, съставя му акт и му налага глоба. 100 лева. Сума, която бедният човек няма, но бай Асен не може да си представи как така ще дължи пари и няма да ги плати, затова продава магарето. А се знае, че на село без магаре е много трудно.
Някакси историята му стига до медиите, следва взрив от публикации и незабавна обществена реакция. Отваря се сметка, в която хора от цялата страна превеждат дарения, за да може бай Асен да си купи магаре. То струва 200 лева, а сметката набъбва до 4 хиляди. И тук идва урокът по човещина. Възрастният мъж решава да дари цялата сума на болно дете от Благоевград. „Ще се оправя някак си и без магаре“, обяснява той.
Жестът трогва, отваря очите на мнозина за нещо непознато до момента, а иначе толкова нормално и естествено – милосърдие и доброта.
Главният мениджър на „Развитие“, Александър Александров, също е впечатлен от историята на бай Асен и решава да му помогне по някакъв начин. С пари, жест, акт на съпричастност, подаръци. Тук именно се случва нещо важно и определящо философията на дарителските програми на Корпорацията за в бъдеще.
Споделил за своите намерения в социалните мрежи, Александров получава неочаквано предложение. Един тийнейджър изявява желание да се срещне с бай Асен, да поговорят и да му даде подаръците – тъй като възрастният мъж е отказал финансова подкрепа. Тези няколко поста в социалната мрежа раждат една идея, която скоро ще стане реалност. Движението „Деца учат деца да правят добри дела“, което Александров създава и развива в следващите години.
На теория нещата са прости – децата са емоционални, искрени, притежават неподправена състрадателност и желание да помогнат. Те биха били истински благотворители и дарители, ако някой ги подкрепи, научи ги, предостави им ресурс. Но това е началото – докоснали се веднъж до даряването, до общуването с хора в нужда, подрастващите лесно могат да увлекат и свои връстници. Естествено е, тъй като между децата липсва бариерата на мнителността, каквато съществува в контактите им с възрастните.
Шефът на „Развитие“ създава въвеждаща, базова лекция, чиято цел е да даде първите насоки – да обясни на децата що е благотворителност, какво изисква тази дейност, защо е важно и задължително да се помага и да се върши добро. Но той не разчита само на теорията. В последвалите десетки срещи с ученици и семинаристи, всяка една лекция завършва с дарителска акция, в която участват децата. Това е най-важният и силен урок, убеден е Александров. Защото нерядко, осигуряването на ресурса за конкретния акт на благотворителност е по-лесно, отколкото да успееш истински и непринудено да общуваш с хората, които даряваш. Създава се една преграда, която младежите трябва да свикнат да преодоляват.
А иначе Веско – така се казва момчето, пожелало да се срещне с бай Асен, прави своята крачка. Отива при възрастния човек, носи му подаръци, говорят дълго, старецът е искрен, в думите му е мъдростта на годините и трудностите на нелекия му живот. Хора на „Развитие“ снимат срещата и създават документален филм, който впоследствие става важен елемент от всяка една лекция на движението „Деца учат деца да правят добри дела“.
Историята е важна, поучителна и позитивна. Но най-същественото е, че дава тласък за създаване и развиване на нещо, което наистина носи добро. От една страна възпитава децата, от друга – помага на хората. И самата логика на движението предпоставя реален мултиплициращ ефект. Една вълна от дарителство и все повече подрастващи, които откриват в себе си човека, който иска да помага и да носи радост.