Делнични разговори – за поезията, Кант, влюбването и две котки

На последния Панаир на книгата, където Корпорация „Развитие“ показа новите седем издания от последния си литературен конкурс, едно младо момиче – Яна Пенчева, ме попита дали може и нейната книжка, която е издала съвсем скоро, да я продаваме на нашия щанд. Аз много се зарадвах, защото ние по принцип подкрепяме много млади хора, дори част от авторите, които спечелиха в конкурса са млади.
Яна е на 19 години и ми подари една книжка с автограф, на която е написала „Поздрави от авторката“ – много сериозно и много мило. Така ние започнахме да продаваме нейни книжки, а и аз закупих от нея 20 бройки, които раздавам на мои приятели.
Книжката е с проза и лирика, с много мили и интересни разказчета. Това са нейните теми, които я вълнуват.

Как започна да пишеш и кога?
Когато бях на 14 години се случи трагедия в семейството ми, която ме подтикна да излея по някакъв начин болката и тъгата си. Специално първото ми творение не беше структурирано стихотворение, бяха просто думи.

Мерена реч, по-скоро, като потока на мисълта. Рими имаше ли?
Просто думи. Беше изключително кратко, но по някакъв начин ме мотивира да продължа да пиша по същия начин и с времето увеличавах обема.

А кога стигна до римите всъщност? От потока на мисълта това са вече класически рими… Това са написани съзнателно стихотворения. Кога започна да пишеш съзнателно стихотворения?
През 2016 година, но принципно не обичам да пиша много стихотворения, по-скоро бели стихове… Когато прочетох Вапцаров.

Ти харесваш ли Вапцаров, чела ли си всичко?
Да, имам една доста дебела книга с всичките му творби.

Стихотворение ли си посветила на Вапцаров или пишеш за него тук?
Не, просто от него съм се мотивирала – от „Писмо“ и от „Песен за човека“. В „Песен за човека“ използва това прехвърляне на думите в стълбичка. Даже го пише като някаква пиеса, защото като го чета, в нея има точно определена интонация и оттам се мотивирах.

И кое е другото?
„Писмо“ – последното, което е написал.

Това е световен шедьовър. Мога да ти кажа като мъж, че нищо по-хубаво от това не може да се напише, още повече, че е предсмъртно. Да напише толкова красиво нещо. Просто само това да беше…, а те го смачкаха. Те го критикуват за какво ли не и забравят, че той всъщност е преди всичко поет.
Да, наистина, тези две неща са много силни. Между другото, не знам дали знаеш, но Георги Господинов защитава докторат в БАН върху творчеството на Вапцаров. Това почти не се знае. Може да го потърсиш и да го прочетеш.

Така и стигаш до тази стихосбирка?
Да, тя е сбор от всичките ми творби през годините от 2014-та до 2018-та.

И я издаваш миналата година?
Да, юни – юли месец.

И колко книжки издаде?
Първият тираж беше 10 броя, имаше интерес и отпечатахме нови 100 броя, от които все още имам.

Ти си я посветила на Марк…
Това е прякора на предишния ми приятел, който изключително много ме разстрои, когато се разделихме…

Е, да де, ама все още те вдъхновява…
Вече не много, но тогава ме вдъхновяваше и просто трябваше по някакъв начин да се отърся от чувството след раздялата и смятам, че вместо да пиша, и пиша, и пиша, и пиша…, мога просто да го покажа на обществото.

Той видя ли стихосбирката. Как реагира?
Да, не беше много впечатлен, но аз се чувствах добре от самия факт, че съм се освободила.

Кой илюстрира книжката, картинките са много интересни и много различни?
Двама мои приятели – съученици, които от доста време се занимават с рисуване като хоби, те се занимават също така и с дизайн за игри.

Ти ли измисли картинките?
Не, изпратих им текстовете и им казах да нарисуват това, което чувстват, когато прочетат текста. Общо взето не съм им давала някакъв конспект.

Понеже виждам илюстрацията с котето, ще ти кажа, че Блага Димитрова, с която работихме преди години, беше влюбена в котката си. Тя беше страшно важно за нея и във всички автографи, които ми е давала, винаги вплиташе котката в автографа си. Значи поетесите харесват котки.
Да, аз много обичам котки.

Бях поразен, защото Блага Димитрова беше една достолепна дама, към 75 години, страхотна жена, страхотен поет, творец и изведнъж ми дава автограф с котка. Доста учуден бях, затова не се стърпях и я попитах… Тя ми каза: „котката ми дава толкова много“.

Едни и същи хора ли са правили илюстрациите, защото са много различни?
На първата страница съм споменала Жана, която е нарисувала повечето илюстрации и Найджъл, който по-скоро структурираше файла.

Те са много различни. Обичайно е да има един стил, докато тези са много различни. Твърде интересно, т.е. в днешно време всичко е възможно.
„Суета е всичко, суета“, пишеш ти на едно място. В Библията има една книга Еклисиаст или Проповедник. Това е текст, приписван на Цар Соломон, в който става дума, че в живота ни всичко е суета, може би трябва да го прочетеш.
Не става дума за религията, става въпрос за философията, там се казва: „Всичко си има време. Време да обичаш и време да мразиш. Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни“. Много интересно нещо, както ти говориш за потока на мисълта, това е своеобразен поток на мисълта на автора.

Ти мислиш ли, че всичко е суета?
Да, като цяло в любовните отношения, особено там, където не се получава.

За вас това е много важно, защото сте млади, но любовните отношения са като всички други отношения, т.е. нещо се получава, друго не. Това е нормално, това не е суета. Животът е такъв! На нас ни се иска да се получава, а то не винаги се случва и когато отношенията касаят любовта, понеже играят страстни чувства, и възторзите са големи, но и страданията също. Това не е като да купуваш хляб и домати, нали. Това е много възторжено и е красиво, но някой път не се получава и става лошо.
Лошо е, но не е безнадеждно според мен.

Не, не е безнадеждно, защото човек докато е жив, винаги има надежда… Разбира се, към края човек не се занимава много с любовни отношения, но има с какво да се занимава. Ето примерно аз се занимавам с благотворителност. Това е като любов, аз обичам да го правя и го правя с цялото си сърце, с целия си опит, с всичко, както в любовта даваш всичко. Но не бива да мислим, че всичко е суета. Има суета, но не всичко е суета. Да, буквално това е по Еклисиаст. Това е някакъв песимизъм може би, който аз не казвам, че не може да го има, но когато си щастлив и когато си възторжен, когато обичаш или притежаваш нещо – радостта и удоволствието не са суета. Това е нормално.

Тази снимка на четвърта корица ти ли си я правила?
Не, снимаха ме.

Имаш много лица, т.е. много превъплъщения, знаеш ли? Не знам дали нарочно го търсиш или си такава?
Да, разнообразно е и в повечето случаи е според настроението и според обстоятелствата.

Ти си студентка, като завършиш какво ще правиш?
Обмислям да преподавам в университета

Да станеш асистентка, страхотно!
Надявам се, да. Може и по-високо…

Не, първо са почва оттам. Ставаш асистент, старши асистент, главен асистент, доцент, професор. Пет степени за цял живот. По-високо не може изведнъж.
Да, с времето…

Искаш да станеш асистентка и да преподаваш философия. Имаш ли вече любим дял, любим философ?
Любимият ми философ е Имануел Кант.

Много на високо се целиш. Ти си чела Кант, така ли? Мислех, че ще кажеш примерно Аристотел или нещо такова…
Точно Аристотел малко ми е труден.

Може би защото е живял много отдавна – в Древна Гърция. Кант е родоначалник на немската класическа философия и буквално подлага на критика всичко. А иначе са особено интересни неговите три критически съчинения: „Критика на чистия разум“, „Критика на практическия разум“ и „Критика на способността за съждение“. Той нарича собствената си философия трансцендентален идеализъм и смята, че философията е призвана да отговори на три основни въпроса: Какво мога да знам?, Какво съм длъжен да правя? и На какво следва да се надявам? Именно на тези въпроси се опитват да отговорят и гордите три съчинения на Кант.
Най-интересното е, че колегите ми изобщо не разбират от Кант.

Много популярен философ и много влияе върху други философи, учения и течения. Той е като предтеча на много неща, много неща е формулирал, той е велик философ.

Това вече ме впечатли силно. Млада дама и Кант.
Мога да Ви изпратя някой труд върху Кант.

Който си написала?
Да, имам няколко варианта на работи с различни гледни точки.

Да, изпрати ми, много ще ми е интересно, може да говорим.
Аз съм завършил политикономия. Политикономията е философията на икономиката. И в нея има заимствани много положения от философията като наука. Ние по-скоро сме учили от заемки и идеи на Хегел, а не точно от Кант. По наше време се смяташе, че Хегел е по-близко до източниците на политикономията, които реално създава Маркс. Маркс не е кантианец, а хегелианец.

Но за Кант се смята, че неговата универсалност и приложимост касаят дори икономическите процеси, че той е универсален, той е многообразен.
Другият философ, който предпочитам е Сартр.

Сартр, да. Той е „по-лека кавалерия“, много интересен, но той и е писател, и драматург. А Кант е по чистите неща. Много ме изненада с Кант.
Най-интересното е, че в историята на философията, аз поне така го чувствам, Кант е седнал по-средата на всичко. Защото до Кант се твърдяло нещо, било оспорвано, дебати и след това започват да коментират върху идеите на Кант.

С Яна разговаря Александър Александров